Биография на ISHTAR ALABINA архив изпълнители »

“Je Sais D`ou Je Viens” е втори поред солов проект в дискографията на Ищар след мега успеха на “The Voice Of Alabina” преди две години. Тогава “Last Kiss” се превърна в най-излъчваното парче по българските радиостанции, а година по-късно самата Ищар успя да събере над десет хиляди души на концерт във Варна. Новото произведение на Ищар отново включва изцяло етно-поп песни, в най-добрата традиция на Алабина – предишната й етно формация. Кръстен многозначително “Знам откъде идвам” (“Je Sais D`ou Je Viens”), албумът е поклон пред музиката, с която е стартирала кариерата си и завръщане към корените на арабската етно музика.
Първият сингъл от албума “Habibi (Sawah)” за изключително кратко време успя да се превърне в един от най-големите хитове на сезона. Песента е със специалното участие на френския рапър Джими Сисоко и е перфектно ар-ен-би парче с етно мотиви. Видеоклипът е най-скъпата продукция, която Ищар е снимала досега. Специално за видеото певицата сменя 6 различни сценични тоалета.
Голяма част от албума е записана заедно с циганската формация Чанелас, която се състои от три жени и един мъж. Песните са логично продължение на всичко, което Ищар е записвала някога с формацията Алабина. В същото време звучат достатъчно космополитно и съвременно, за да превърнат в новите фаворите на многобройните й фенове.
“Знам откъде идвам” (“Je Sais D`ou Je Viens”) до голяма степен е плод на многобройните пътувания на Ищар през последните три години, когато певицата обиколи целия свят, за да промоутира “The Voice Of Alabina”. Запознанствата й с различни музиканти и изпълнители са прерастнали в съвместни проекти, които могат да бъдат открити в новото произведение. Освен споменатата вече формация Чанелас, своя принос в проекта са дали още американецът Илан Бабилон, френският рапър Джими Сисоко и турската мега звезда Бурак Азис, който наскоро беше в България.
Ищар, с рождено име Естер Зак, е родена на 10 ноември 1968 г. Майка й, египтянка, е дъщеря на известната народна певица Нора. Баща й също е музикант. Със сестра си израстват в арабска езикова среда у дома, а в училище учат иврит. Ищар започва да пее още на 15-годишна възраст. Баба й е тази, която й дава името Ищар – името на богинята на плодородието в религиите на древна Азия.
Ищар обича да говори за себе си, но в същото време предпочита да запази в тайна тийнейджърските си години. “Започнах работа на 15 години. Понеже родителите ми бяха много заети с кариерите си, трябваше да се грижа да двете си сестри. Заедно пишехме домашните, а сама се грижех за къщата. Обожавах тези отговорности.” Тогава се случват и няколко събития, които завинаги белязват живота й. “Родителите ми се разведоха, когато бях на 16. Въпреки че по-късно отново се събраха, разводът много ме промени.” За трите сестри започва да се грижи баба им Нона. Някъде по това време Ищар става солистка на училищния хор, а след това започва да пее в местна група. Разочарована от любовта на живота си, Ищар се премества в Австралия, където живее девет месеца. Когато визата й изтича изпълнителката решава да не се връща при семейството си в Израел и си купува самолетен билет за Франция. Ищар знае френски от малка, тъй като в семейството й се говори предимно този език: “До 4 годишна възраст това беше единственият език, който говорех.” На 8 годишна възраст бъдещата изпълнителка научава арабски в училище.
Изпълнителката всъщност иска да мине през Париж, за да си напазарува. Купува си самолетен билет и вече 12 години пазарува. Във Франция открива голямата си любов – музиката и най-любимия си човек. Сега дотолкова е обвързана с тази страна, че по никакъв начин не може да си представи да живее на друго място. Днес Ищар мисли на френски, брои на иврит и пише на английски. Ищар пристига в Париж в началото на 90-те – сама и неизвестна. Въпреки че е възхитена от песните на Патрисиа Каас и Жан-Жак Голдман, първите и изпълнения на френска земя са на английски стандарти. В продължение на 3 месеца Ищар пее в заведението “Les Halles” – всяка вечер по пет часа без прекъсване. Там е забелязана от шефа на музикалната компания “Atoll Music” – Шарл Ибгуи. Не след дълго Ищар се сдобива с договор и е включена като вокалистка на етно формацията Алабина. През 1996 групата записва едноименния хит и тръгва на световно турне. След края му Ищар решава, че е време да се отдаде на самостоятелна кариера и започва работа по първия си албум. Днес Ищар е най-известната етно певица в света.
Ищар нашумя изключително много с хитовете “Last Kiss” и “C’est La Vie”. И двете парчета са включени в дебютния албум на Ищар – “The Voice Of Alabina”. Преди да започне соло кариера Ищар беше вокалистка култовата етно формация – Алабина.
В първия си соло албум, в който повечето парчета са изпети на френски, Ищар се доверява на някои от най-талантливите френски музиканти и текстописци: Жан-Жак Голдман, Жак Венерусо, Лионел Флоранс, Дидие Барбливиен. В “The Voice Of Alabina” има песни на английски, арабски, френски и дори на иврит.

Ищар е родена и израсла в малкото градче Хаифа е Израел. Още от малка обича до довежда нещата до край. “Когато бях на две годинки, на рожденния ми ден ми казаха да не пипам огъня. Пипнах го и ототгава имам белег на ръката, който и до ден днешен си стои.” За да запише и композира албума си Ищар слуша много различна музика, от която взема само идеите, които й харесат: “Винаги разчитам на интуицията си”, споделя тя.
Ищар обича да говори за себе си, но в същото време предпочита да запази в тайна тийнейджърските си години. “Започнах работа на 15 години. Понеже родителите ми бяха много заети с кариерите си, трябваше да се грижа да двете си сестри. Заедно пишехме домашните, а сама се грижех за къщата. Обожавах тези отговорности.” Тогава се случват и няколко събития, които завинаги белязват живота й. “Родителите ми се разведоха, когато бях на 16. Въпреки че по-късно отново се събраха, разводът много ме промени.” За трите сестри започва да се грижи баба им Нона, на която е посветено последното парче в албума – “Je N’oublie Rien”. Някъде по това време Ищар става солистка на училищния хор, а след това започва да пее в местна група. Разочарована от любовта на живота си, Ищар се премества в Австралия, където живее девет месеца. Когато визата й изтича изпълнителката решава да не се връща при семейството си в Израел и си купува самолетен билет за Франция. Ищар знае френски от малка, тъй като в семейството й се говори предимно този език: “До 4 годишна възраст това беше единственият език, който говорех.” На 8 годишна възраст бъдещата изпълнителка научава арабски в училище.

Днес Ищар мисли на френски, брои на иврит и пише на английски. “Не съм си избрала да се родя в Хаифа, но избрах Париж, защото той беше моята съдба. Във Франция най-накрая намерих това, което търсих. Преоткрих себе си. Най-накрая разбрах коя съм.” Въпреки че е еврейка, Ищар се увлича по Кабала и твърди, че нейната религия е “мъдростта”. В най-големия хит на изпълнителката “Last Kiss” е залегнала концепцията на монотеизма. Това е и единственият текст от албума, който е написан от Ищар. В него тя моли небето да “разтвори” океаните, за да може да целуне човека, когото обича.

Ищар пристига в Париж в началото на 90-те – сама и неизвестна. Въпреки че е възхитена от песните на Патрисиа Каас и Жан-Жак Голдман, първите и изпълнения на френска земя са на английски стандарти. В продължение на 3 месеца Ищар пее в заведението “Les Halles” – всяка вечер по пет часа без прекъсване. Там е забелязана от шефа на музикалната компания “Atoll Music” – Шарл Ибгуи. Не след дълго Ищар се сдобива с договор и е включена като вокалистка на етно формацията Алабина. През 1996 групата записва едноименния хит и тръгва на световно турне. След края му Ищар решава, че е време да се отдаде на самостоятелна кариера и започва работа по първия си албум. “The Voice Of Alabina” е резултат на дългогодишен труд и събира на едно място всички влияния от жовита на Ищар – еврейски, арабски, френски и английски.

 коментари напиши коментар
Трябва да се регистрирате или да влезете
във вашия профил за да можете да коментирате
  фенове на изпълнителя ...
Все още никой не е добавил
тази песен в своите любими.